Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Погледни ме в очите и кажи. Какво точно виждаш ти? Четеш ли мислите ми черни, Виждаш ли раните ми пресни?
Родена под знака на страданието. Белязана завинаги от проклятието. Болката е моето клеймо. Чистото олицетворение на зло.
Осъзнаваш ли пред кого се ти изправяш? Доближиш ли се до мен, ще съжаляваш. Аз съм просто една грешка на съдбата. Подигравка, изпратена неволно на земята.
Грешка, която може да е помирител, Но пази се, защото в мен се крие разрушител. Силите от болката ми придобити, Мога да използвам срещу теб, думите помни ми.
Аз съм напаст, аз съм грешка. Притежавам обаче и сила нечовешка. Сбъркана съм твърде много, знам. Но от съдбата ми не ме е срам.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
