Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Две пътеки коренно различни. И отново пак изглеждат ми твърде нелогични. Какво трябва да направя? Стрех ме е, че изборът окончателен ще е накрая.
Сега стоя на кръстопът. Ни наляво, ни надясно тръгвам аз напът. Да, знам, решавам бъдещето си в момента, Но в главата ми страхове и притеснения въртят ми се като на лента.
Трудно е да направя своя избор. Трудно е призванието си да определя. Но все пак нещо ме напътства, своите цели аз ще осветя.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
