Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Срамувам се от това, но същевременно се чувствам горда. Мразя се, че го правя, но все пак ме кара да се чувствам по-добре. Мразя се, че ми харесва. Отчаяно искам да споделя с някого, но знам, че те никога няма да гледат на мен по същия начин, ако го направя. Не искам да ме виждат по начина, по който аз виждам себе си.
Пред хората добре се преструвам, че всичко е наред, че съм безгрижна... Но никой няма представа какво става, когато остана сама вкъщи или пък презнощта. Никой няма представа, че под дрехите ми се крият белези, които буквално разказват моята история и всички причини за държанието ми.
Искам да спра, наистина, но не е толкова лесно.
Страхувам се от себе си.
Страхувам се от чудовището в мен.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
