Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Демоните не умират лесно, защото винаги са сити. Всяка вечер охолно в душите ни пируват и се хранят с черните ни мисли. Вдигат тостове с кръв, тишината ни раздират с противните си песни. Гощават се с крехка плът, наквасена с терзания и рани пресни. Пробваме да ти прогоним с икони и молитви, с ритуали и магии. Но как ще гоним стопанинът от неговия собствен дом? Демоните в нас живеят. Ние раждаме ги и ги храним с оглозганите си останки. Никой в душите ни не влиза с взлом.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
