Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Тик-так, тик-так! Времето върви напред, не чака. Стрелките гонят се по циферблата, една след друга стъпките си следват. Минутите се в часове разтягат, часовете - в дни се пред очите ми премрежват. Досаден звук звънти като камбана, отмерва времето неспирно. Всичко тъне сякаш в забрава, но часовникът все бяга, сякаш, че да се измъкне иска от кошмара. Кошмар на сиво настояще, тъмно минало и бъдеще неясно. Три бури, три стихии сливат се в едно велико времево цяло. А часовникът могъщ си знае, че от истината ти да бягаш е опасно. Но да спре не може! В порочен кръговрат ще се вечно той върти, оплита. Механичното сърце ще продължава да кърви, времето човешко винаги ще то отчита. Покой не ще намери в бягството коварно. В битка с вечността ще впива зъби жадно, ще тича все направо към изхода - бленувано спасение. Тик-так, тик-так! Часовникът, горкият, е затворник, потънал в плен на собственото си безвремие.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
