Mess

Като за завършване

Между четири стени
затворена от пет години,
минутите отчаяно броя до края.
Върху главата ми мазилка от тавана пада,
а аз заспивам на чина в мръсната 12-та стая.

Бормашини разбиват ни порутената сграда,
сутрин рано слушам ги в двора.
Уж за стипендии пари няма,
а ремонт от нищото започнаха
още посред зима бяла.

Какво правя, защо съм още тук?
Време ли е вече да си ходя?
През прозореца с решетки зяпам унило аз навън
и на въпросите от материала
да отговоря пак не мога.

Ценни часове пилея,
развявам се напред-назад и дремя,
а завършването все така се точи.
До месец май надявам се да оцелея
изпод купищата безсмислени контролни.

Матури наближават,
идат неочаквано, без покана
и чукат най-безсрамно на вратата.
Знанията ми обаче изравнени са с тревата,
а да си науча превръща се в ежедневна драма.

Шекерлийска с часове реди
слова безкрайни за матуритетните творби.
Мозъкът ми отказва думите й да следи,
измежду изпитвания, презентации и беседи
губя се в хаоса от мъки нечовешки.

Пенева и Дойчева с листи ме затрупват,
матури по английски вече дойдоха ми до гуша.
Напът съм вече напълно да изпуша,
но трансформации във врата ми дишат,
боря се с последни сили шестица да получа.

Русева по математика се вайка
как с уроците сме пак назад.
Неблагодарни сме били,
че наготово всичко ни тя дава,
а аз цял срок рева над стереометрията непонятна.

По немски сменям седма госпожа,
директорката оказа се последната.
Странни вицове и празни приказки
пълнят часовете ми по втори чужд
и от езика научих единствено "Entschuldigung".

Душата ми се за едничко моли,
мечтае за спасение от училищните неволи.
Как искам от "елитната" езикова гимназия
вече да се дипломирам, но усещам
как из коридорите още дълго ще се скитам.

kSonnenscheink, усещам мириса на отчаянието ни😂😂👌👌 и да, беше страшно забавно да напиша нещо подобно😂😂