Мисля, че оставих пороците си надалеч,
но нещо отново ме привлича
Връща се отново този мой копнеж
да гледам как от раната кръвта се стича
Алено червено върху бяла кожа
Тънки струйки отпечатъци оставят
Тези разрези, създадени от ножа,
който отчаяно през ръката ми минава
Прекалено слаба
в дълбините на болката опитвам се да плувам
На демоните си не мога да се противопоставя
и затова картини върху себе си рисувам
Не бива да се връщам там,
където тъна в страх и срам
Осъзнавам ясно, че върша грешка,
н
о въпреки това прекалено много ми харесва
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
ESTÁS LEYENDO
Mess
PoesíaЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
