Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
колко много значиш ти за мен, но така и не мога да си обясня къде сгреших, защо погледът ти е студен.
Видях усмивката ти онзи ден, оставих се да ме прегърнеш. Почувствах разлика в един момент и осъзнах, че няма повече при мене да се върнеш.
Пак се провалих, нали? В сърцето ти забих куршумите оловни. А болката е трудно да се укроти, щом раните са смъртоносни.
Ако можех, щях да върна времето назад и грешки нямаше да правя. Но пътят ми е винаги осеян с провал и крах. Трябва ли изобщо да се самосъжалявам?
Затова тръгни си, докато е време, остави ме зад гърба си и върви без мен. Не заслужаваш да ме носиш като бреме, не заслужаваш да си в моя плен.
Ще ме боли, но все ще свикна пак да съществувам в самота. Макар без мен, ти ще си някъде щастлива и поне ще бъда сгрявана от мисълта.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
