Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Хайде, все по-силно блъскай ме в твърдата стена. Кръвта ми алена нека стича се обилно върху изпотрошените от теб и мен стъкла.
До основи е сърцето ти опожарено, гладно е за мъст, за кръв. А аз - мъничка душа в тяло клето - превърнах се в невинна стръв.
Разрушавай, мачкай, докато накрая нищо не остане. Унищожи ме, не се предавай, всичко мое искам да откраднеш.
Виж как падам и се сривам. Силите от мен изцеждай бавно. Същността ми на пух и прах разбивай, докато очите ти ме гледат хладно.
Това искаш ти, нали? Да властваш, а аз да съм на колене. Мъничко вина поне изпитваш ли или от себе си си само заслепен?
Все едно, да гледам как с мен се мъчиш искам. Тук съм, животът още тлее в моите жили. Убий ме, но сълзите си до финала ще потискам, а усмивката ми нагла пак ще ти се хили.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
