Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Гледайки поредните новини, Мисля си аз: "Наистина ли сме толкова зли?". Убийства, катастрофи и войни... Защо всички тези събития стават толкова многобройни?
Нима едно дете или старица не заслужават да живеят? Нима за пет лева животът им трябва да отнемат? Онези хора, бягащи от касапниците в техните страни, също са човеци. Вината не е тяхна, че Великите сили са решили, че държавата им им пречи.
Къде отиде нашата човечност? Кога се отдадохме на омраза и коравосърдечност? Ние всички сме хора, разберете. Независимо от раси, националност, възраст и религии, Всички можем да бъдем добронамерени и мили.
На Земята не бива да възцарява зло. Не бива да страда никое човешко същество. Нека сега за помощ протегнем ръка, Защото единствено така ще се справим с несправедливостта.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
