Ледено сърце тупти
в гърди, пронизани с метал.
Каменна душа без глас крещи,
но съчувствие не търси, нито жал.
С усмивка тайнствена като на Мона Лиза,
но пустиня стеле се в очите мъртви.
Нежна, невинна като месечина,
ала целуната от мисли скръбни.
Погледът - неразгадаем.
Сърце не бие вече за живот.
В този свят студен, неразпознаваем
тя не знае що е топлина, любов.
Без чувства,
само празнота.
Мракът тихичко се ежедневно спуска
да си открадне малък залък от нейната душа.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Mess
ŞiirЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
