Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Как стана? Кога успяхме така да се променим? Какъв обрат в приятелството ни настана, Че спомените пракрасни така бързо да заличим?
Помниш ли ме? Бях винаги до теб, аз-която не спря да те пази. Помниш ли ме? Онази, която грубо изостави зад гърба си.
Сега си надалеч, не те интересувам, Но аз все още в ума си нашите детски усмивки рисувам. Толкова лесно ме забрави, Но не си даде сметка какви рани в душата ми остави.
Не съм сърдита, нито пък ядосана. Единствено от теб се чувствам много разочарована. Мислех, че приятелството ни ще е вечно. За съжаление, всичко се оказа толкова грешно.
Не очаквах това от теб. Липсваш ми, С.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
