Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Спрях да гледам нагоре към яркото Слънце, защото лъчите му ме караха да виждам само черни петна. Започнах да го избягвам, да харесвам неговото отсъствие и с времето се привързах към неприветливите, сенчести места. Там усетих близостта на дома, бясно сърцето ми затуптя и потънах в очите на мрака. Сред усойната тъмнина на сянката плътна душата ми намери своето вкъщи и се откъсна от детето на светлината, което миналото ми познаваше.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
