Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Спрях да гледам нагоре към яркото Слънце, защото лъчите му ме караха да виждам само черни петна. Започнах да го избягвам, да харесвам неговото отсъствие и с времето се привързах към неприветливите, сенчести места. Там усетих близостта на дома, бясно сърцето ми затуптя и потънах в очите на мрака. Сред усойната тъмнина на сянката плътна душата ми намери своето вкъщи и се откъсна от детето на светлината, което миналото ми познаваше.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
