Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Токсични хора в токсичен град. А сред тях омраза, завист, яд, отровени мечти, погубени съдби, душевен глад. Така се ражда всеки тук - омърсен и още с първия си дъх обречен на живот без посока и без цел, без шансове да бъде по-човечен. Непроменен, на доброта така и не научен, равнодушно гражданинът приветства и смъртта след време. Чака я на прага между двата свята, за да узнае дали за Рая е или пък за Ада. Ослушва се. Разбира. И се примирява. Не изпитва нито капка страх. Все пак какъв по-страшен Ад може да има от пропадналия и токсичен град?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
