Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Сред поле с мечти повехнали слънчев лъч с надежда грейна и родих се чиста и неопетнена. Вратите на живота аз видях открехнати, от нищото бях сътворена.
Попивах всяка малка капка, обичах, изучавах, на природата вдишвах силно аромата. От малките моменти се пленявах, в шепите си цвят събирах, за да му се радвам, от света сили да попивам.
Може да съм роза, но скоро аз открих, че имам повече бодли, отколкото цветя. От почвата веднъж засмуках тъмна, гъста, пълна с жлъч отрова. Сега умирам вместо да цъфтя.
Ден след ден от мен листенца падат и с грация се на земята приземяват. Красота неземна бързо се топи, Аз - розата червена - чуплива се оказах. Кралицата на цветята се в мръсна пепел прероди.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
