Обгърната съм аз от самота.
Задушавам се в прегръдката й тъмна.
Отнася ме далеч към вечността.
Превръща душата ми в локва мътна.
Поглъща ме, изяжда ме отвътре.
Моделира ме в ходещ труп.
Желая единствено да си тръгне,
Нека да се изпари от мен като дух.
Като черна дупка примамва ме надълбоко.
Изпива целият живот в моите вени.
Отчаяно се опитвам да отлетя високо,
Но, уви, всички мои надежди са сломени.
Това направи тя с мен.
Коварната дълбока самота.
Неспирна тормози ме ден след ден,
Но аз продължавам да мечтая за свобода.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
ESTÁS LEYENDO
Mess
PoesíaЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
