Огънят горещ
ври, кипи, изгаря!
Лице кожата ми като меч,
парещи следи за вечността оставя.
Лее се във вените ми като лава,
стеле се като вълни на бурен океан.
Езичетата огнени неспирно шават,
превръщайки се в пожар.
Една искра, а после - пламък,
ламтящ тъй жадно за моя сетен крах.
Нека тялото човешко и душата ми от камък
да се превърнат на мига в просто прах.
Но от пепелта се аз издигам пак,
измъквам се от своя тъмен гроб.
Давам за промяна знак,
за новото начало зов.
Ще се раждам и умирам вечно.
Кръговрат на болка, но и красота!
От огъня възкръснах, издигнах се в небето
с на феникса пламтящите крила.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
ESTÁS LEYENDO
Mess
PoesíaЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
