Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
След толкова години, най-накрая спрях да чувствам. След толкова години, в ничий съвет вече не се вслушвам. Всички питат ме: "Защо така държиш се?". Отговор: "Защото всеки нарани ме.".
Затова превърнах се в нищо. Без чувства, без емоции. Просто ходещ труп. Но харесва ми така, Чувствам се добре като съм сама.
От мене вече нищо не остана. Животът взе ми всичко, искам да забравя. Щастие, мечти...всичко си отиде. Усещам как и още нещо скоро ще си иде.
Аз съм нищо.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
