Ще бъда ти такава каквато бях преди?
Когато усмивката ми грееше.
Когато не бях полята от живота със злини.
Когато сърцето ми не плачеше, а пееше.
Нека да се върна към старото си Аз.
Невинно и неопетнено.
С очи, танцуващи безгрижен танц
Под дъжда, с розови цветя в косите вплело.
Няма и следа от него.
Никъде не го намирам.
Вече е някъде твърде надалеко.
Желанието да търся от хорските очи скривам.
Но вече късно стана.
Надалеч същността ми бе от бурята отвяна.
Слънцето залезе, звездите пак изгряха.
А моята тъжна песен за живота отново бе запята.
Край.
Това е.
Свърши се.
Част от мен завинаги изгуби се.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
KAMU SEDANG MEMBACA
Mess
PuisiЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
