Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
В хаоса от лъжи оплетох се сама. Да крия всичко се вече изтощих, трябваше отдавна с това да прекратя.
Но продължавам упорито да мълча. Ти ме чакаш да говоря, гледаш ме в очите. Засрамена от всичко, но не мога да се извиня. Не мога и да гледам как от моето държание боли те.
Заслужавам всичко - всяка дума, всеки гняв. Знам, че за пореден път те нараних. Не си виновна ти, а аз. Маската си така и не свалих.
Да съм пряма никога не мога. Има истини, който премълчавам. За тях и дума не мога да отроня. Не мога да ти кажа, съжалявам.
Приеми ме, моля те, не ме променяй. Прекалено много крия, но това е част от мен. Разбери ме, искам да съм откровена, но боря се със себе си ден след ден.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
