Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Прокуден от хорските сърца, Духът ми броди из дебрите на нощта. Сам - самичък във въздуха витае Треперят му ръцете, докато ридае.
Безшумни стъпки влачат се лениво. Страданието следва ги покорно. Всичко в душата му вече е прогнило. Единственото останало е само грозно.
Вик раздира отново света. Навсякъде обаче тъне глухота. Забулен от мъглата, мъката събрал. Духът в човешка форма пак остава неразбран.
Последен опит прави, но дотам. Отговор не получава. Сяда на земята черна, потънал в своя срам. Нищо повече не му остава.
Сега зъзне той насред пустошта. Болка пареща по тялото му гори. Той дух е вече, няма я човечността. Болката всичките й следи изми.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
