Прокуден от хорските сърца,
Духът ми броди из дебрите на нощта.
Сам - самичък във въздуха витае
Треперят му ръцете, докато ридае.
Безшумни стъпки влачат се лениво.
Страданието следва ги покорно.
Всичко в душата му вече е прогнило.
Единственото останало е само грозно.
Вик раздира отново света.
Навсякъде обаче тъне глухота.
Забулен от мъглата, мъката събрал.
Духът в човешка форма пак остава неразбран.
Последен опит прави, но дотам.
Отговор не получава.
Сяда на земята черна, потънал в своя срам.
Нищо повече не му остава.
Сега зъзне той насред пустошта.
Болка пареща по тялото му гори.
Той дух е вече, няма я човечността.
Болката всичките й следи изми.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
KAMU SEDANG MEMBACA
Mess
PuisiЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
