Две самотни нощни птици
с разперени криле
към дъното политат,
щом тъмнината падне
върху небосклона.
Два силуета неясни, лишни
поредна зимна вечер
по улиците пусти скитат
в последен опит със себе си
да се преборят.В гърдите им катран клокочи,
студът просмуква се
в чупливите им, кухи кости,
а погледът блуждае
някъде отвъд реалността.
Не някъде, където
те ще са самотни,
а там, където
ще са отново заедно
в своята самота.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...