Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Опитах да те променя, но твърде сбъркан се оказа. Подадох ти любов в мъничката си ръка, ала ти изхвърли я в прахта с омраза.
Кръгозорът ти е завладян от жлъч, виждаш само черни гнусни сенки. Замъглен си отвътре и отвън, трупаш една след друга грешки тежки.
Непоправим си.
Отдавна трябваше да се откажа, двубоят ми с теб е от първия момент загубен. Постарах се, но се уморих да ти доказвам, че мракът от душата ти ще е прокуден.
Отблъскваш ме, не искаш помощ, плуваш към море от самота с настървение. Бягаш от себе си в злополучен поход и търсиш в алкохола фалшиво изцеление.
Непоправим си.
Сам погуби се в живота, вината носиш си на собствения гръб. Около врата постави си хомота, срина своята душа и плът.
Превърнал си се в роб, в мизантроп, в отшелник. Влачиш вериги от порок след порок, не мога да те избавя, ти на себе си си пленник.
На баща ми
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
