Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Аз съм твоята цигара. Запали ме, щом усетиш нужда или пък ти доскучее от монотонния живот. Ще бъда там, в малката кутия, толкова позната, в очакване отново да посегнеш към своя уродлив порок.
Пристрастяването трудно се лекува, точно като любовта. И тази нощ, на малката тераса, напук на лишена от надежда диагноза сочните ти устни пак ще целуват фаса, с който и аз ще тлея заедно в тъмнината.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
