Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
За поредна тъжна нощ в стъклените чаши се налива силен алкохол, в който ума си бързо да удавим. Към дъното пропадаме след всяка жадна глътка, но пука ли ни? Не. Живеем вече само и единствено, за да усетим тръпка. Без предписание лекарство, в бутилка маркова и скъпа. Изпиваме парещата гърлото отрова и за миг забравяме всяка своя мъка. Леко ни е, душите ни се смеят, подвластни на опиянението. Щом отмине то обаче, те отново ще заплачат, защото ще настъпи сутринта на равносметката.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
