Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
В миг един случаен колко съм изгубена осъзнах. В този свят непонятен как оплетох се така и не разбрах.
Светлините твърде ярки блестят, погледът ми заслепяват. Лутам се из пътеки чужди, непознати, а силите ми бавно ме предават.
Нуждая се от знак, нека някой земята под краката ми да освети. Зовът ми е обаче като призрак, изгуби се в нощта, надеждата ми изгори.
Коя съм аз, кой е моят път, къде сгреших? Въпроси вият се над мен като облак буреносен. Отговорите обаче така и не открих. Изходът ми от този лабиринт е невъзможен.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
