Обкръжена от лица,
които смътно аз познавам.
Сред тях оказах се сама,
душата си по мъничко затварям.
В тълпата аз изчезвам
бавно и безшумно като дим.
Врата към личността си вече не открехвам.
Лицата поглъщат ме, този грях е непростим.
Те ме наблюдават зорко, отдалеч.
В капан съм, трябва да избягам.
Но нищо тук не може да ги спре.
В ръцете им лесно се предавам.
Благодарение на тях
доброволно себе си затрих.
Изолирах се от този свят,
заради тези лица се промених.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
STAI LEGGENDO
Mess
PoesiaЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
