Обкръжена от лица,
които смътно аз познавам.
Сред тях оказах се сама,
душата си по мъничко затварям.
В тълпата аз изчезвам
бавно и безшумно като дим.
Врата към личността си вече не открехвам.
Лицата поглъщат ме, този грях е непростим.
Те ме наблюдават зорко, отдалеч.
В капан съм, трябва да избягам.
Но нищо тук не може да ги спре.
В ръцете им лесно се предавам.
Благодарение на тях
доброволно себе си затрих.
Изолирах се от този свят,
заради тези лица се промених.
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
CZYTASZ
Mess
PoezjaЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
