Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Кула вдигам до небето. Трупам, зидам и строя! Скривам от света сърцето с блоковете, съградени от лъжа.
Първо беше мъничка стена, после - замък без прозорци. Като зад маска крия се зад тях, страх изпитвам от човешките пороци.
Зад залостените порти бягам в кръг насред от лъжи палат. Ридания безмълвно следват ме като придворни, а аз - кралицата - тъне в душевен хлад.
Изолирано е кралството от мрамор, в него съществува само моя милост. Управлявам безсърдечно и напразно, във властта на плещите си се оплитам.
Да докосна искам нежно с бледа длан себеподобните зад граница, да ги обикна. Палатът мой на разстояние държи ме в капан, единствено с лъжа принудена съм да откликна.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
