Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Чуй моята история през тънките, разрушени стени на лабилното ми съзнание. Сюжетът е дълъг, твърде мрачен, горчив като уиски и може би не по твой вкус.
Не се страхувай, надникни изпод прашната корица, където се крият изпокъсани и пожълтели листи. Истината се таи между редовете от несвързани сълзи, преродени в тежки изповеди.
Гмурни се в моя свят и ме намери да стоя с вдигната глава, но обезобразена душа сред останките на миналия ми живот, за който желая да ти разкажа.
В пролога ще ме откриеш да се лутам в призрачните коридори на къщата на ужасите с опожарените основи, а от ръцете ми ще капе гарвановочерна кръв. Около мене ще витаят уродливите й наематели, наречени спомени и оставени да виреят сред плесен и прах в параклиса на болната ми душа.
В действието главно образът ми ще е на герой, спасител, уж на светлината пратеник, вестител. Ангел с бели криле, но с черно, катранено сърце, изтъкано от лъжи. Не на небето, а в пъкъла родена съм. Дойдох с мисия да се обърна срещу собствената си кръв, но злото не умря, а в мене се всели, за да изкупя тежкия си грях.
Не очаквай развръзка в епилога, нито пък щастлив край като в приказките детски. Точно както след война, в сюжета на живота ми разпръснати наоколо ще се стелят разруха, празнина и разложени тела, а аз ще ридая за погубения свят, който обезобразих вместо да създам.
Престраши се да стигнеш до последната страница на зловещата история и ми кажи дали частицата от теб все още ще обича онова, което е останало от мен?
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
