Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Някой ден ще тръгна, просто ей така, без предупреждение или причина. Ще избягам надалеч с раница в ръка, на някъде, където себе си ще мога да открия.
По чуждите следи не ще вървя, собствени ще си създам и по пътеки неотъпкани ще газя. Върхове високи, недокосвани ще покоря, ще уча, ще се смея, но няма никога да плача.
Очите си широко ще отворя, ще изследвам пищна красота, раждаща се от дълбините на живота. Като перце ще ме гали дива свобода, докато тичам сред райската природа.
Ще живея, съзерцавам, дишам, обичам, вярвам и творя! Чрез малките неща свят голям постепенно ще откривам и ще потъвам в пъстър океан.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
