Очите гледат, но не виждат.
Ушите чуват, но не слушат.
Устните говорят бързо и високо,
но смисъл не приижда.
Сърцето бие, но не чувства.
Сетивата сякаш притъпени,
представата ми за света пречупват.
През счупени прозорци, потъмнели
всичко до детайл улавям,
но емоция от мен не се откъсва.
Робот ли съм или човешко същество?
Защо усещам в себе си само метал?
Нямам мяра за добро и зло,
за омраза и любов.
Празна съм, мракът сив в мен се е събрал.
Има ли изобщо смисъл да съм тук,
щом с моя свят връзка не мога да направя?
Сред цветовете пъстри
аз съм ходещ труп,
заловен в на безразличието капана.
Душата моя хилава е изцедена.
Достигам бавно към предела,
към брега на пълното безсмислие,
където покорно давам своята емоция последна,
където с отчаянието се в едно цяло сливаме.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
