Най-тъмните ми мисли
се леят като водопад,
а аз не знам как се плува
и се давя в тях.
Водите им не са красиви,
нито пък пленяващи окото
като Ниагара,
но извират от дълбочина
и повличат съзнанието ми
със себе си надолу
към пропастта, която то
от раждането си познава.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
ESTÁS LEYENDO
Mess
PoesíaЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
