Най-тъмните ми мисли
се леят като водопад,
а аз не знам как се плува
и се давя в тях.
Водите им не са красиви,
нито пък пленяващи окото
като Ниагара,
но извират от дълбочина
и повличат съзнанието ми
със себе си надолу
към пропастта, която то
от раждането си познава.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
KAMU SEDANG MEMBACA
Mess
PuisiЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
