Last love sip

2

........... Сега.............

Опитвах се да настига съпругът си, но той вървеше прекалено бързо, а аз след него почти бягайки. Високите обувки, които носех в момента не ми помагаха особено. И тъкмо когато почти бях успяла да го настигна, от някъде се появи униформено момиче, в което се блъснах. Подноса, който носеше сега се намираше на земята, а покрай него разпиляни стъкла украсяваха пода. Извиних ѝ се, навеждайки се за да ѝ помогна с разпиляните стъкла, но подигравателния и заповеднически глас на съпругът ми ме накара да оставя хаоса за който само аз бях виновна.

-Алис, остави прислужницата да си върши работата и не ѝ пречи, а побързай!

Когато най-накрая успях да го настигна, той се бе спрял пред голямата врата. Обърна се към мен и хвана ръката ми, поставяйки я около своята. Не ми харесваше близостта ни. Опитах се да се отдръпна, но след това той само затегна хватката си още повече.

Влизайки в големият салон, привлякохме вниманието на почти всички присъстващи. Смутих се от оглеждащите ме погледи на мъжете, а тези на жените им ме накараха да се доближа по-близо до Зейн. Забелязах майка му да идва към нас и се усмихнах до колкото можех, игнорирайки думите на хората около себе си. Тя тръгна на някъде, а ние след нея. Или по скоро Зейн. Аз се влачех зад него. Нямаше как да игнорирам думите на жените около мен.

-Не знам какво намира в нея!

-Виж как е облечена!

-Едва ходи с тези обувки!

-Личи се, че мястото ѝ не е тук още от далече!

Знаех го. Мястото ми наистина не беше тук. Но аз нямах избор. Спасението ми, се оказа най-големият ми кошмар.