Last love sip

7

На сутринта, слязох долу и намерих онова момиче в кухнята. Само по тениска. Тениската на Зейн. Наблюдавах я известно време след което разбрах, че прави закуска. На моят съпруг. Влязох в кухнята и приковах вниманието ѝ.

-Добро утро, Алис! - знае името ми?

-Добро утро... Няма ли да си тръгваш? - попитах я направо. Не ми е приятно да стоя в една стая с момичето, с което Зейн ми е изневерил. Не е за пръв път, но поне до сега не ми се е налагало да бъда в една стая с нея.

-Аз... Зейн ще ме закара.! - каза и се усмихна. Измърморих едно "чудесно" и взех чашата за да си направя кафе. Тогава Зейн влезе в стаята. Без тениска. Извърнах поглед след като той ме погледна и видя, че го зяпам.

-Добро утро, Алис! Как спа? Нали не бяхме много шумни? - след думите си се засмя подигравателно. - Ако искаш следващия път можем да включим и теб? - прошепна близо до мен. Обърнах се за да си вървя, но точно тогава се сблъсках с нечие тяло и това разбира се, беше неговото. Ръката му се обви около кръста ми, а лицето му започна да се доближава да моето.

-Зейн, ще ме закараш ли? - каза момичето, прекъсвайки го. Бих решила, че ѝ е неудобно, но имайки в предвид, че дойде в домът на женен мъж за да спи с него докато жена му е тук, едва ли е възможно.

-Разбира се, но нека първо да закуся. Алис, какво си направила за закуска? - обръщението му към мен ме изнерви. Аз съм негова съпруга, а не слугиня! Поклатих отрицателно глава и седнах на стола срещу него.

-Колко смела си била пред хората! Може би, наистина трябва да те накажа... - опитвах се да не обръщам внимание на думите му, колкото и да ме плашеха.

-Не го слушай! Понякога говори така, но никога нищо не прави.! - каза момичето и се засмя.

-Това със сигурност ще го направи... - промърморих под носът си.

-Алис! Дай някакви дрехи на Дейзи, защото няма какво да облече. - заповяда ми, а аз го послушах и станах от стола, запътвайки се към стаята ни. Въпросната "Дейзи" ме последва и влезе след мен, затваряйки вратата.

-Ти си голяма късметлийка, Алис!

-За какво говориш? - погледнах я объркано.

-Живееш тук, имаш си съпруг и то не кой да е, а самия Зейн Малик! - понякога не всичко е толкова хубаво колкото изглежда.

-Едва ли твоят живот е толкова лош! - казах опитвайки се да не звуча груба. Отворих гардероба си и започнах да оглеждам дрехите.

-Не, не се оплаквам от живота си. Не исках да те обидя. Просто казвам, че ти си се устроила и не е нужно да мислиш за наеми, изпити, работа... Ти не учиш, нали? - извадих някаква блуза и дънки, които може би ще ѝ станат и ѝ ги подадох.

-Не. - прекъснах след като се омъжих за Зейн. Все пак той иска в къщи, жена на постоянно разположение.

-Извинявай, не ме засяга... Много разпитвам, нали? - каза притеснена. Всъщност не е чак толкова неприятна.

-Няма проблем. Имам един въпрос. Какво те интересува? Не искам да звуча груба, но не мислиш ли, че е малко неудобно? Все пак аз съм съпругата на мъжа, с когото спа вчера.-след думите ми тя замълча и се взира известно време в дрехите, които ѝ дадох без да каже нищо. Дали я обидих? - Извинявай... - казах тихо. След като се облече ме погледна.

-Не, няма нищо. Права си. Просто малко прекалих със забавлението вчера и... Съжалявам, Алис. Бях пияна и се дотресох тук. Знам как се чувстваш, когато говоря такива глупости..

-Не е вярно. Никой не знае как се чувствам.

-Може би е така... - каза и оправи косата си. Огледа се в огледалото.  Няма спор. Беше красива. Имеше дълги крака и стегнато тяло. Разбирам защо Зейн я е харесал. - Ако имаш нужда да ми споделиш, макар да знам, че едва ли ще се обадиш точно на мен... Това е номерът ми. - подаде ми някакво листче, а аз го прибрах в джоба си. След като събра нещата си излезе през вратата. Малко по-късно се чу и колата на Зейн. Тя си тръгва. Свободна е"Късметлийка. "