На сутринта, слязох долу и намерих онова момиче в кухнята. Само по тениска. Тениската на Зейн. Наблюдавах я известно време след което разбрах, че прави закуска. На моят съпруг. Влязох в кухнята и приковах вниманието ѝ.
-Добро утро, Алис! - знае името ми?
-Добро утро... Няма ли да си тръгваш? - попитах я направо. Не ми е приятно да стоя в една стая с момичето, с което Зейн ми е изневерил. Не е за пръв път, но поне до сега не ми се е налагало да бъда в една стая с нея.
-Аз... Зейн ще ме закара.! - каза и се усмихна. Измърморих едно "чудесно" и взех чашата за да си направя кафе. Тогава Зейн влезе в стаята. Без тениска. Извърнах поглед след като той ме погледна и видя, че го зяпам.
-Добро утро, Алис! Как спа? Нали не бяхме много шумни? - след думите си се засмя подигравателно. - Ако искаш следващия път можем да включим и теб? - прошепна близо до мен. Обърнах се за да си вървя, но точно тогава се сблъсках с нечие тяло и това разбира се, беше неговото. Ръката му се обви около кръста ми, а лицето му започна да се доближава да моето.
-Зейн, ще ме закараш ли? - каза момичето, прекъсвайки го. Бих решила, че ѝ е неудобно, но имайки в предвид, че дойде в домът на женен мъж за да спи с него докато жена му е тук, едва ли е възможно.
-Разбира се, но нека първо да закуся. Алис, какво си направила за закуска? - обръщението му към мен ме изнерви. Аз съм негова съпруга, а не слугиня! Поклатих отрицателно глава и седнах на стола срещу него.
-Колко смела си била пред хората! Може би, наистина трябва да те накажа... - опитвах се да не обръщам внимание на думите му, колкото и да ме плашеха.
-Не го слушай! Понякога говори така, но никога нищо не прави.! - каза момичето и се засмя.
-Това със сигурност ще го направи... - промърморих под носът си.
-Алис! Дай някакви дрехи на Дейзи, защото няма какво да облече. - заповяда ми, а аз го послушах и станах от стола, запътвайки се към стаята ни. Въпросната "Дейзи" ме последва и влезе след мен, затваряйки вратата.
-Ти си голяма късметлийка, Алис!
-За какво говориш? - погледнах я объркано.
-Живееш тук, имаш си съпруг и то не кой да е, а самия Зейн Малик! - понякога не всичко е толкова хубаво колкото изглежда.
-Едва ли твоят живот е толкова лош! - казах опитвайки се да не звуча груба. Отворих гардероба си и започнах да оглеждам дрехите.
-Не, не се оплаквам от живота си. Не исках да те обидя. Просто казвам, че ти си се устроила и не е нужно да мислиш за наеми, изпити, работа... Ти не учиш, нали? - извадих някаква блуза и дънки, които може би ще ѝ станат и ѝ ги подадох.
-Не. - прекъснах след като се омъжих за Зейн. Все пак той иска в къщи, жена на постоянно разположение.
-Извинявай, не ме засяга... Много разпитвам, нали? - каза притеснена. Всъщност не е чак толкова неприятна.
-Няма проблем. Имам един въпрос. Какво те интересува? Не искам да звуча груба, но не мислиш ли, че е малко неудобно? Все пак аз съм съпругата на мъжа, с когото спа вчера.-след думите ми тя замълча и се взира известно време в дрехите, които ѝ дадох без да каже нищо. Дали я обидих? - Извинявай... - казах тихо. След като се облече ме погледна.
-Не, няма нищо. Права си. Просто малко прекалих със забавлението вчера и... Съжалявам, Алис. Бях пияна и се дотресох тук. Знам как се чувстваш, когато говоря такива глупости..
-Не е вярно. Никой не знае как се чувствам.
-Може би е така... - каза и оправи косата си. Огледа се в огледалото. Няма спор. Беше красива. Имеше дълги крака и стегнато тяло. Разбирам защо Зейн я е харесал. - Ако имаш нужда да ми споделиш, макар да знам, че едва ли ще се обадиш точно на мен... Това е номерът ми. - подаде ми някакво листче, а аз го прибрах в джоба си. След като събра нещата си излезе през вратата. Малко по-късно се чу и колата на Зейн. Тя си тръгва. Свободна е"Късметлийка. "
YOU ARE READING
Last love sip
FanfictionТова беше последният ми шанс да го обичам. Последният му шанс да си прости. Последния ми шанс да му покажа какво значи любов. Последният му шанс да разбере какво значи любов. Това беше нашата последна глътка любов...