Last love sip

38

Дните минаваха. Тук сме от седмица, а аз имах чувството, че Зейн се влошава. Вечер едва заспива, задъхва се, често. Понякога се притеснявам, че не може да диша. Но въпреки наблюденията ми, той отрича. Казва, че е добре и му няма нищо. Опитвах се да говоря с него за лечение, но той ме отрязваше. Когато кажа каквото и да е за лечение, той отвръща, че не му се говори за това. Не знам от колко време се развива болестта му и дали има достатъчно време за да направя нещо.

От друга страна отношенията ни със Зейн са идеални. Не се караме, не спорим за глупости, не ме дразни през повечето време. Просто сме аз той. Няма никой, който да развали нашите моменти. И този е един от тях. Стоях на терасата и наблюдавах звездите, а Зейн правеше нещо в стаята, но когато погледна го скрива. Понякога не мога да повярвам, че това е същия Зейн, за когото се омъжих. Човекът, който ме удряше и обиждаше, моят насилник се превърна в моят принц. Както той казваше" не е принът на бял кон", но за мен е такъв. Идеален.

-Зейн, ще дойдеш ли най-накрая?

Всичко стана толкова бързо. Хората са били прави като са казали, че между любовта и омразата границата е тънка. Молех човека, когото мразех до скоро да дойде и да ме прегърне.  

Усещах топлината на тялото му. Беше ме прегърнал в гръб и наблюдавахме звездите от терасата на стаята ни. Беше... Красиво.!
Всичко беше перфектно. Тогава чух две думи, сигурна съм, че ги чух! Той го каза.

-Обичам те, Алис! - не знаех какво да направя. Просто стоях така без да мърдам. Мога ли да го направя? Мога ли да му го кажа? - Алис?

И изведнъж топлината изчезна. Обърнах се за да видя какво става, но този път сърцето ми се сви до болка. Той лежеше на земята в безсъзнание. Точно тогава нещо в мен се счупи. Нещо което отдавна си мислех, че бе разбито заради него.

-Зейн!