Last love sip

13

Оправях леглото за да си легна преди Зейн да е излязъл от банята. Искам да се сгуша в единият край на леглото и да заспя. Или поне да се преструвам,че спя за да не ме докосва.По-добре да мисли, че спя от колкото да знае, че съм будна и чакам да легне до мен.

Тъкмо щях да се пъхна под завивката, когато чух телефонът на Зейн да звъни. Не беше моя работа, но в мен имаше известна доза любопитство. Кой му звъни по това време?

-Алис, виж кой звъни! - заподява ми от банята. Отидох и погледнах към екрана на устройството в ръката ми. Беше непознат номер. Или поне за него. Това беше номера на Аштън. Забравих да го предупредя да не ми звъни. Вдигнах му за да му го кажа, но той не ми даде шанс да кажа каквото и да е.

-Отвън съм. Излез. - заповяда ми и затвори. Защо всички ми заповядват? Оставих телефона на шкафчето и се насочих към вратата. Ако Зейн разбере, че той е тук няма да пострадам само аз.
Когато отворих входната врата той беше застанал пред малката градинка в двора.

-Какво правиш тук? Върви си, Аштън!

-Не мога. Искам да поговорим.

-Не може ли утре?

-Не! - каза категоричен.

-Тогава бъди по-бърз!

-Искам да ти се извиня за реакцията ми, вчера. Просто ти си първото момиче от доста време насам, което ме привлича толкова силно и то не само физически, но и психически...

-Ти ме познаваш само от два дни, кога намери време да ме опознаеш по какъвто и да е начин?! - прекъснах го.

-Нещата в моя живот се случват бързо, Алис! - намигна ми той. - Просто искам да ми дадеш шанс...

-Казах ти, аз съм омъжена!

-... Дори да не е е в този смисъл! Дори да ти бъда приятел! Не мога да те изпусна, Алис!

-Не разбирам....-тъкмо щях да задам въпроса си, когато чух гласът на Зейн, който ставаше все по-силен. - Скрий се! - предупредих Аштън.

-Алис?! С кого говориш?

-С никого...

-Чух те! Не ме лъжи! Знаеш какво ще стане ако разбера истината, нали?

-Н-не те лъжа. Не говоря с никого. Просто дойдох да подишам чист въздух. - казах набързо, а той ме изгледа преценяващо.

-Влизай вътре, не искам да настинеш! - заповяда, оставяйки ме объркана. Той току-що за мое добро ли мислеше? Наистина ли го каза? - Хайде, Алис, влизай веднага! - повиши тона си, карайки ме да се осъзная и да премахна глупавите мисли от умът си. Как изобщо ми хрумна такова нещо?