Last love sip

3

Стоях и пих сока си, който макар и да поръчах без алкохол, имаше вкус на такъв. Тогава до мен седна някакво момче.

-Здравей, красавице! - поздрави ме той. Само се усмихнах и погледнах на страни. Беше неловко,но въпреки това той продължи да ме заговаря. - Сама ли си тук? - поклатих отрицателно глава. - С приятелка? Или си тук с гаджето? - попита, оглеждайки се наоколо. Сякаш щеше да го познае. Аз не му отговорих. Не защото исках да го отпратя, а просто не ми се струва необходимо да му кажа. - Значи гаджето го няма. - усмихна се мазно той. - Не вярвам такова красиво маце като теб, да е само. - усмихнах се колкото да не кажа нещо грубо и отново отпих от сока си.

-Явно не си от най-приказливите. - отбеляза той. Усетих ръката му по бедрото си. Какво прави той? Погледнах към момчето пред мен, което се усмихваш най-нахално. Доближи се до ухото ми. - Надявам се да не мълчиш така и в леглото ми. - преди да се усетя замахнах и ръката ми се залепи за бузата му.

-Нахалник! Ти за какъв се мислиш! - извиках му, но музиката беше много по-силна и едва ли ме е чул.

-Борбена! Харесва ми. - отново се усмихна по онзи начин. Исках да се обърна и да отида при Зейн,но онзи хвана ръката ми и ме задърпа на някъде. Опитах се да измъкна лакътя си от хватката му, но той държеше здраво. Забих ноктите на свободната си ръка в плътта му и той ме пусна. Успях да му се изплъзна и се затичах към сепарето на Зейн, блъскайки хората по пътя. Когато стигнах до него, застанах пред всички. Те ме огледаха след което продължиха разговорът си или в случая на съпруга ми действията си. Още малко и щеше да изчука момичето в скута му. Не знам да се радвам или да се дразня, че това не съм аз. Защо ми е да се дразня? Явно алкохола в сока ми е бил повече от колкото предполагах.

-Зейн! - опитах се да надвикам музиката, но мисля че не ми се получи особено, съдейки по факта, че той дори не се отдръпна от  момичето. Извиках го още няколко пъти, но той отново не ми обърна внимание. Огледах се наоколо и видях онова момче и мисля, че времето ми свършваше бързо. Нямах никакво време трябва да действам преди онзи да е дошъл. Избутах момичето от него и хванах ръката му, дърпайки го към изхода. Момчето ме забеляза и тръгна към нас, а аз забързах крачка. Почти тичах, все още дърпайки Зейн. Бяхме почти до изхода когато Зейн се изплъзна от хватката ми.

-Какво, по дяволите, правиш!? - извика ми той. Личеше си, че бе пил,но това беше най-малкия ми проблем сега.

-Нека да си вървим, моля те! - опитах се отново да хвна ръката му, но той се отдръпна.

-Какво.... - Не успя да довърши, защото беше прекъснат от онзи.

-Ето къде си била! Не знаеш ли, че не е учтиво да се хапе? - каза развеселен. Погледнах към Зейн, който беше объркан,но ядосан.

-Какво искаш? Остави ме на мира! - развиках му се.

-Недей така, красавице! Не можеш да ме замениш преди да си ме пробвала. Може да ти харесам повече от този! - намигна ми усмихвайки се мазно, но на "този" изобщо не му бе до смях. Наблюдавах реакцията му. Затегна челюстта си и заби юмрук в момчето. Какво?!

-Зейн! - извиках. - Спри! - Продължавах да викам и да го моля да спре, но той не го направи преди онези от охраната на клуба да го спрът. Тогава ме хвана, премятайки ме на рамото си. Започнах да викам. Страх ме е от него. Молих го да ме пусне, но той не го направи. Вкара ме в колата и потегли. Наблюдавах го през целия път. Той беше много ядосан.
Когато пристигнахме, ме задърпа към къщата и веднага щом влязох той затвори вратата, заключвайки ме вътре. Заключи ме в къщата? Аз да не съм затворник?

-Зейн, отвори! - извиках му но отвън чух само шума от колата му. Заключи ме и избяга? Къде, по дяволите, отива?