Last love sip

15

През цялото време, докато бях със Зейн, Аштън ме зяпаше. Когато щяхме да се прибираме, съпругът ми, каза да го изчакам в колата. Излязох отвън и настръхнанх от сблъсъка на студеният въздух с кожата ми. Тръгнах към колата, но някой хвана ръката ми. Стъписах се.

-Алис.

-Изплаши ме, идиот такъв! - извиках, удряйки го. Имах чувството, че ще получа инфаркт.

-Съжалявам, окей?! - извика обратно. Какво му става?

-Не ми крещи!

-А какво да правя?! Казах ти, че не си ми безразлична, а докато стоях срещу теб най-нахално се натискаше с мъжът си!

-Да, правилно каза с "мъжът ми". Все още не разбирам какъв ти е проблема!?-след като го попитах усетих устните му върху своите. Веднага го изблъсках, избърсвайки устните си. Какво направи той, по дяволите!? Ударих му шамар, но той не му попречи да продължи с виковете си.

-Проблемът ми е, че съм такъв глупак за да се влюбя в момиче като теб!

-Не аз ти казах да се влюбваш в мен! Защо ме целуна!? И кога по дяволите успя да се влюбиш в мен?! Ние се познаваме едва от седмица, Аштън! Също така още от самото начало ти казах, че съм омъжена и щях да те разбера ако не се интересуваш от мен! Ти започна с това да бъдем "приятели", така че аз нямам нищо общо и недей да ме обвиняваш.! - извиках ядосана от думите му. Тръгнах към колата бързо за да не се разплача. Той мисли, че на мен ми е приятно да ме докосват, обиждат и заплашват.!

-Чакай! - усетих ръцете му да ме придърпват в прегръдката му. Опитвах се да не ревна като някакво бебе, но въпреки желанието ми да бъда силна, не успях да се справя. Той ме беше целунал. Защо го направи?- Съжалявам, Алис... Не исках да те разплача. Моля те, недей! Аз съм идиот. Съжалявам...-и изведнъж спрях да усещам ръцете му около мен. Отворих очите си, като пред мен се намираше Зейн, който налагаше Аштън. Опитах се да ги разтърва, крещях за помощ, но те продължаваха да се бият. За разлика от първия път сега Аштън отвръщаше на ударите му.

-Зейн, спри! - извиках му, преди да забие юмрук в лицето на Аштън.
След още няколко удара дойдоха приятелите им и ги разтърваха. Погледнах към Аштън, а след това към Зейн и двамата все още се гледаха на кръв, поне докато Зейн не дойде до мен, набутвайки ме грубо в колата. Отново ще си изкара всичко на мен. Вече усещах сълзите от страх.