Last love sip

16

Зейн все още стискаше лакътя ми с всичка сила,докато вървяхме към вратата. Аз се дърпах и успях да се отскубна. Тръгнах да тичам, но той ме догони.

-Не! Пусни ме.! Моля те! Зейн.. - крещях и плачех,докато той ме дърпаше обратно към къщата.

-Всичко наред ли е? - Чух глас и погледнах зад нас. Там стоеше момче със странен цвят на косата. Исках да изкрещя за помощ, но не можех.

-Не те засяга! - отвърна, крещейки Зейн,отново дърпайки ме към къщата, но сякаш краката ми отказаха да се движа. - Алис, върви!

-Госпожице добре ли сте? - отново попита момчето. Толкова много исках да види, че плача и да ми помогне, но Зейн не ми позволяваше да се обърна или да кажа каквото и да е.

-Тя е госпожа и да всичко е наред! А също така и не е твоя работа! - каза, още по-ядосан Зейн.

-Искам да го чуя от нея! В противен случай ще повикам полиция! - заплаши го момчето. Тогава усетих как той пуска ръката ми. Обърнах се и видях Зейн, който този път налагаше непознатото момче. Отидох при тях и се опитах да ги разтърва и почти успях, когато Зейн рязко се изправи от момчето и ме вдигна, понасяйки ме към къщата. Отново крещях, но не постигнах нищо.

Какво ли не ми е причинявал, но никога до сега не ме е удрял. Аз съм виновна за всичко. Ако не бях позволила на Аштън да ме целуне сега нямаше да стоя в средата на стаята, с буза червена от сблъсъка с ръката му.

-Колко пъти те предупредих!? Колко пъти ти казах да стоиш далеч от него!? Гледах отстрани като идиот как жена ми се натиска с друг! Ти си малка уличница, Алис! Защо изобщо ти се вързах на номерата?! - извика той, карайки ме да се разплача още по-силно. В моменти като тези се страхувах за живота си. Но и мислех, че искам всичко това да приключи. Знам, че няма да липсвам на никого, а съпругът ми най-накрая ще се оттърве от мен.

-С-съжалявам. - изплаках за последно, преди да излезе от стаята. В продължение на няколко минути се чуваше звукът от счупване. Знаех, че сега най-вероятно чупи предмети, защото е бесен на мен. Но не знам, защо? Той винаги ми е повтарял колко ме мрази и какво е загубил заради мен. Сравнява ме с жените, с които спи, но не наранява тях, а мен. Винаги съм се питала защо аз? С какво заслужих това? Много ли съм искала? Единственото което исках цял живот беше мъничко любов. Само една глътка любов. Много ли е? Плаках много. С продължение на часове може би.
Изведнъж вратата се отвори със всичка сила, карайки ме да се изправя бързо на краката си....