Зейн все още стискаше лакътя ми с всичка сила,докато вървяхме към вратата. Аз се дърпах и успях да се отскубна. Тръгнах да тичам, но той ме догони.
-Не! Пусни ме.! Моля те! Зейн.. - крещях и плачех,докато той ме дърпаше обратно към къщата.
-Всичко наред ли е? - Чух глас и погледнах зад нас. Там стоеше момче със странен цвят на косата. Исках да изкрещя за помощ, но не можех.
-Не те засяга! - отвърна, крещейки Зейн,отново дърпайки ме към къщата, но сякаш краката ми отказаха да се движа. - Алис, върви!
-Госпожице добре ли сте? - отново попита момчето. Толкова много исках да види, че плача и да ми помогне, но Зейн не ми позволяваше да се обърна или да кажа каквото и да е.
-Тя е госпожа и да всичко е наред! А също така и не е твоя работа! - каза, още по-ядосан Зейн.
-Искам да го чуя от нея! В противен случай ще повикам полиция! - заплаши го момчето. Тогава усетих как той пуска ръката ми. Обърнах се и видях Зейн, който този път налагаше непознатото момче. Отидох при тях и се опитах да ги разтърва и почти успях, когато Зейн рязко се изправи от момчето и ме вдигна, понасяйки ме към къщата. Отново крещях, но не постигнах нищо.
Какво ли не ми е причинявал, но никога до сега не ме е удрял. Аз съм виновна за всичко. Ако не бях позволила на Аштън да ме целуне сега нямаше да стоя в средата на стаята, с буза червена от сблъсъка с ръката му.
-Колко пъти те предупредих!? Колко пъти ти казах да стоиш далеч от него!? Гледах отстрани като идиот как жена ми се натиска с друг! Ти си малка уличница, Алис! Защо изобщо ти се вързах на номерата?! - извика той, карайки ме да се разплача още по-силно. В моменти като тези се страхувах за живота си. Но и мислех, че искам всичко това да приключи. Знам, че няма да липсвам на никого, а съпругът ми най-накрая ще се оттърве от мен.
-С-съжалявам. - изплаках за последно, преди да излезе от стаята. В продължение на няколко минути се чуваше звукът от счупване. Знаех, че сега най-вероятно чупи предмети, защото е бесен на мен. Но не знам, защо? Той винаги ми е повтарял колко ме мрази и какво е загубил заради мен. Сравнява ме с жените, с които спи, но не наранява тях, а мен. Винаги съм се питала защо аз? С какво заслужих това? Много ли съм искала? Единственото което исках цял живот беше мъничко любов. Само една глътка любов. Много ли е? Плаках много. С продължение на часове може би.
Изведнъж вратата се отвори със всичка сила, карайки ме да се изправя бързо на краката си....
YOU ARE READING
Last love sip
FanfictionТова беше последният ми шанс да го обичам. Последният му шанс да си прости. Последния ми шанс да му покажа какво значи любов. Последният му шанс да разбере какво значи любов. Това беше нашата последна глътка любов...