Това беше последният ми шанс да го обичам.
Последният му шанс да си прости.
Последния ми шанс да му покажа какво значи любов.
Последният му шанс да разбере какво значи любов.
Това беше нашата последна глътка любов...
Гледахме филм и всичко беше толкова романтично. Зейн ме бе прегърнал, а аз бях поставила главата си на гърдите му. Чувствах го толкова близък. Последните дни с него са сякаш вълшебни. Някой почука на вратата и Зейн отиде да отвори. Тъкмо мислех, че всичко е наред, когато неочаквано се появи някакво момиче.
-Какво правиш тук? - чух да ѝ казва той.
-Бих попитала същото и теб, скъпи.
-Не ме наричай така!
-Защо? Преди ти харесваше. - когато чух тези думи се изправих и отидох при тях.
-Зейн? Какво става? - попитах го.
-Объркала е стаите, няма нищо. - отвърна той, очевидно лъжейки ме.
-Така ли, Зейн? От кога си станал толкова мил с еднодневките си? - попита, посочвайки мен.
-А ти защо си толкова злобна, да не си била една от тях? - попитах я аз.
-Зейн, защо не кажеш на малката си играчка, че с теб бяхме заедно повече от колкото някога ще бъдеш с такава като нея! - озъби се насреща ми.
-Защото не съм чак такъв лъжец. Това е съпругата ми, така че си мери думите.
-Съпругата ти? - засмя се тя. - И от кога те е грижа за нея!? До колкото помня, преди месец и половина, не искаше да чуеш за нея. - какво? Месец и половина. Зейн е бил с нея, докато аз съм плакала заради грубостта му към мен. Усещах сълзите си, но не им позволих да се стекът. Това е било преди да се промени,няма от какво да се притеснявам, нали? Обърнах се за да се върна в стаята, но чух думите му.
-В десет пред рецепцията. - Ще се среща с нея? Защо? Мислех, че се е променил.
-Алис. - каза щом влезе в стаята. - Трябва да отида до рецепцията. Имало е някакъв проблем и...
-Защо ме лъжеш? - прекъснах го. - Мислех, че искаш да бъдеш честен с мен и да ми споделяш.
-Така е, Алис...
-А защо не го правиш? - попитах го преди да се заключа в банята. Сълзите се стекоха по бузите ми. Вече бях сама и нямаше от кого да ги крия. Бил е с нея, когато аз имах нужда от него. Наранявал е мен, а след това се е забавлявал с нея. - Върви при нея. - шептях тихо на себе си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Съжалявам, Алис... Излез, моля те. - чувах думите му, усещах мъката в гласът му, но тялото ми не помръдваше. Защо се чувствах така?
