Last love sip

6

Той се държа с мен ужасно онази вечер. На следващия ден се държа така сякаш нищо не е станало. От тогава избягвам да съм с него когато е пиян. Всъщност избягвам го и когато не е пиян, но последната седмица се чувствам повече от самотна. Сигурно си мисли, че съм забравила какво ми причини. Повярвайте ми, няма как да забравя загубата си. Понякога дори сънувам кошмари и винаги завършват с думите "Вече си моя".
Мислите ми бяха прекъснати от силното затваряне на входната врата. Прибра се... с момиче. Беше същото момиче от бара. И мисля, че този път нямаше само да си седят и целуват.

-Зейн... - казах тихо. Не исках да ставам свидетел на изневерите му.

-Алис? Какво има? Защо не спиш? - Той шегува ли се с мен?

-.. Чаках те. - може би исках да му се извиня. Знам, че вината не беше моя, но той и без причина почти не ми говореше, а сега. Самотата ме съсипва още повече.

-Зейн. - измрънка момичето в ръцете му. Тя беше обвила краката си около кръста му, а той я поддържаше. Очите му бяха забити в мен, но ръцете му все още докосваха нея. Аз просто стоях там, губейки и последната капка от достойнството си. Той я пусна.

-Качи се по стълбите и ме чакай във втората стая, в дясно. - тя се изкачи по стълбите, изпълнявайки заповедта.
Останахме само аз и той. Какво трябваше да направя сега?

-Защо ме чакаше? - попита ме без да отделя поглед от мен.

-Аз... Няма значение. - каквото и да му бях казала, дори да му се бях извинила, той отново щеше да спи с нея. Какво ще целя с това? Да се унижа още повече? Тръгнах към стълбите, но бях спряна от ръцете му.

-Защо го правиш? Искаш да ѝ покажеш, че си ми съпруга за да не ме докосва? - усмихна се мазно.

-Не съм искала да ѝ показвам каквото и да е. Мисля, че не е нужно да се унижавам повече.

-Да се унижаваш? От мен ли се срамуваш? - замълчах. - Би трябвало да те заключа в шибаната стая за да не се показваш пред хората и да ме излагаш! Защо изобщо си ми съпруга? Нямам никаква полза от теб, доближа ли те и започваш да ревеш като някакво малко момиченце. - развика ми се той. Наистина ли ме обвинява в това, че не искам да спя с него?

-Ти си егоист! Причини ми такава болка, а дори не се разкая..! - бях прекъсната.

-Ти си моя съпруга и мога да правя с теб каквото си поискам! Разбра ли?! - извика ми той. Мисли ме за своя. - Ако искам ще те удрям, ако искам ще си играя с теб, дори и ако исках щях да те замъкна още сега в леглото си и да те накажа! Защото аз притежавам задника ти, Алис! - каза заплашително.

-Лъжеш се. - прошепнах тихо. Събрах сили и изкачих бързо стълбите, влизайки в стаята ни. Той мисли, че може да прави каквото си поиска с мен. Сякаш не го прави. За тези три месеца разбрах, че той не се интересува за нищо друго освен за себе си. Наранява мен за да задоволи себе си. Не му пука за мен. Не му пука за чувствата ми. Не е му пука за никого...