Last love sip

4

Когато се събудих на сутринта бях в стаята ни. Зейн ли ме е преместил... И преоблякъл? Само мисълта, че ме е видял... така ме кара да настръхна. Не искам да си спомням това. Затворих очи, но веднага след като чух шум ги отворих, поглеждайки към вратата на банята. Зейн беше застанал до рамката на вратата и ме наблюдаваше. Лицето му беше безразлично- както и през повечето време. Какво чака? Трябва ли да му кажа нещо?

-Аз... - започнах, но не довърших.

-Какво "аз"? Ти не можа да стоиш на едно място, без да се забъркаш в неприятности! Писна ми от твоите глупости? Какво? Беше ти скучно и реши да налетиш на първия който те обара? - продължаваш да ми крещи той.

-Престани, Зейн! - извиках му в отговор.

-Да престана? Така ли се държи една омъжена жена?! - с какво право ми крещи за това?

- Попита ме мъжът който едва не изчука онази пред жена си! - Той ме гледа известно време след което се засмя.

-Какво? Ревнуваш ли? Защо просто не каза, че искаш да си на нейно място, Алис?

-Защото не искам! Мислиш ли, че бих искала да го направя точно с теб след всичко което ми причини?! - усещах сълзите по бузите си, но не се предадох. Знаеше какво ми причинява, но въпреки това го направи.

-Това нямаше да се случи ако просто не беше направила това което ти казах.

-Никога няма да бъда твоя, Зейн.! Мразя те. - прошепнах, а той излезе от вратата, затръшвайки я силно.