Last love sip

10

Стана късно, а онези са още долу и се смеят силно. Мина един час от както са тук. Цялата къща лъха на алкохол. Едва си поемам въздух от мириса на цигари. Имам нужда от чист въздух. Излязох от стаята си и минах през пияните момчета  и почти толкова пияния, раздразнен Зейн. Не исках да се засичам с него точно в това състояние. Не ми пука за какво пак е ядосан. Нека този път да изкарва гнева си на някой от приятелите му. Не знам дали някой изобщо ме е забелязал, но не ми и пукаше. Исках само да си поема въздух. Веднага щом излязох навън и вдишах сякаш нещо падна от плещите ми. Беше толкова приятно да знам, че мога да си поема въздух без да се закашлям.

-Добре ли си, Алис? - подскочих щом чух гласът на човека зад мен. Дори не го бях забелязала. - Какво ти е?

-Нищо ми няма. - когато погледнах към него и успях да видя лицето му останах изненадана. - Аштън?

-Явно си прегледала номера ми. - усмихна се широко той,карайки ме да се изчервя. Добре, че беше тъмно и трудно забележимо.

-Така си мислиш. Видях го случайно. - отвърнах му, а от негова страна получих само смях.

-Какво правиш тук, Алис? - попита ме, все още усмихнат.

-Аз живея тук. - казах просто. Не смятам да задълбочавам повече за това просто погледнах настрани, избягвайки очен контакт.

-Ти и Зейн? Брат и сестра? - изненадах се на въпросът му и щях да му кажа, но чух виковете на Зейн. Той крещеше моето име.
Затичах се към хола и там намерих побеснелият си съпруг.

-Къде беше, мамка му? С този ли беше? - извика, гледайки зад мен. Обърнах се и видях Аштън. Кимнах, не исках да казвам каквото и да е за да не сгреша някъде и после да си го изкара на мен, но действията му ме стъписаха. Той тръгна бясно към мен, очаквах да ме удари или повлече със себе си, но не. Той отиде при Аштън и го удари. Веднага след това приятелите му се опитаха да ги разделят. Зейн продължаваше да го удря, а Аштън просто стоеше така. Аз ли съм виновна? Едва когато ги разделиха, успях да отида при Аштън.

-Много съжа... - щях да му се извиня,когато две силни ръце се обвиха около мен, вдигайки ме на рамото си. Започнах да ритам, но не ме пусна. И изведнъж се озовах в нашата стая, а Зейн отново беше върху мен.

-Казах ти, че по-късно ще довършим, нали? - след думите му, цялата изтръпнах. Не отново.

-Зейн, моля те! Недей! - помолих му се, опитвайки да се изправя.

-Ти си моя съпруга! Защо беше с него?! Как смееш да му се извиняваш?! Заслужаваш наказание, Алис! Ще ми се молиш да не спирам, но не днес и не сега! - извика и се изправи, излизайки през вратата. Свих се на топка и продължих да плача. Това, че днес няма да ми направи нищо, не значи че и утре ще е така. Той ще ме нарани. Отново...