Това беше последният ми шанс да го обичам.
Последният му шанс да си прости.
Последния ми шанс да му покажа какво значи любов.
Последният му шанс да разбере какво значи любов.
Това беше нашата последна глътка любов...
Когато бях пред вратата изтрих сълзите си и влязох. Изненадах се, когато не намерих Зейн на дивана, а в кухнята. Беше направил вечеря и се усмихваше, но когато ме видя усмивката му помръкна. Имах нужда от прегръдка за това просто го прегърнах и поплаках на рамото му, докато той разтриваше гърбът ми.
-Всичко е, наред. Някой каза ли ти нещо? Алис? - след като не получи отговор на въпросите си се отдръпна за да види лицето ми. Не исках да отговарям. Мислех си, че имам приятели, които ги е грижа за мен, а е било точно обратното. - Гладна ли си? - кимнах леко, не бях гладна, но си личи, че много се постарал. Седнах на стола и Огледах масата. Изглеждаше... Романтично?
-Има ли повод? - попитах го.
-Ами беше ми скучно, замислих се как мога да те изненадам и само това ми хрумна.
-Не знаех, че можеш да готвиш.
-Много неща не знаеш за мен, но нали за това сме тук... Можеш да ме попиташ каквото и да е. - спомних си за последния път, в който искаше да се "опознаваме".
-Каквото и да е? - попитах за да бъда сигурна, а той кимна. - Защо отказваш да се лекуваш, Зейн?
-Нападаме направо, чудесно. - каза саркастично.
-Каза, че мога да те попитам каквото реша! - защитих се.
-... Просто смятам, че ако ми е писано да живея толкова не мога да го променя. - каза след като помисли.
-Можеш поне да опиташ!
-И какво ще стане ако дори след лечението отново не се оправя?
-Ами ако се оправиш? - отвърнах на въпроса му с въпрос. Той не каза нищо повече. Настъпи тишина,която той развали.
-Кой те разплака? Онзи ли? - знаех, че има в предвид Майки... Майкъл.
-Не ми се говори за това...
-Обещавам да не реагирам остро ако ми кажеш.
-.. Аштън.. - при споменаването на името му Зейн изпусна вилицата си.
-Какво е направило, копелето? - усещах омразата в гласът му. Не знам дали трябваше да му кажа, но го направих.
-Той и приятелят му са измислили всичко. Първо той се е оплакал на полицията срещу теб, а след това Аштън се направи на герой, отслужвайки ми с парите за гаранцията. Те са виновни за всичко! - разказах му, опитвайки се да не заплача.
-Какво толкова ти пука? Какви са те, че да плачеш за тях? - попита тихо.
-.. Мислех ги за приятели. - признах си.
-Между момче и момиче не съществуват приятелства, Алис.
-Ами между мен и теб? Какво е това между нас? - попитах объркана.
-Не знам какво е, но знам, че ние не сме приятели. Ти си моя съпруга, а аз твой съпруг,Алис. Не приятели!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
