31

1.5K 84 12
                                    


Когато бях пред вратата изтрих сълзите си и влязох. Изненадах се, когато не намерих Зейн на дивана, а в кухнята. Беше направил вечеря и се усмихваше, но когато ме видя усмивката му помръкна. Имах нужда от прегръдка за това просто го прегърнах и поплаках на рамото му, докато той разтриваше гърбът ми.

-Всичко е, наред. Някой каза ли ти нещо? Алис? - след като не получи отговор на въпросите си се отдръпна за да види лицето ми. Не исках да отговарям. Мислех си, че имам приятели, които ги е грижа за мен, а е било точно обратното. - Гладна ли си? - кимнах леко, не бях гладна, но си личи, че много се постарал. Седнах на стола и Огледах масата. Изглеждаше... Романтично?

-Има ли повод? - попитах го.

-Ами беше ми скучно, замислих се как мога да те изненадам и само това ми хрумна.

-Не знаех, че можеш да готвиш.

-Много неща не знаеш за мен, но нали за това сме тук... Можеш да ме попиташ каквото и да е. - спомних си за последния път, в който искаше да се "опознаваме".

-Каквото и да е? - попитах за да бъда сигурна, а той кимна. - Защо отказваш да се лекуваш, Зейн?

-Нападаме направо, чудесно. - каза саркастично.

-Каза, че мога да те попитам каквото реша! - защитих се.

-... Просто смятам, че ако ми е писано да живея толкова не мога да го променя. - каза след като помисли.

-Можеш поне да опиташ!

-И какво ще стане ако дори след лечението отново не се оправя?

-Ами ако се оправиш? - отвърнах на въпроса му с въпрос. Той не каза нищо повече. Настъпи тишина,която той развали.

-Кой те разплака? Онзи ли? - знаех, че има в предвид Майки... Майкъл.

-Не ми се говори за това...

-Обещавам да не реагирам остро ако ми кажеш.

-.. Аштън.. - при споменаването на името му Зейн изпусна вилицата си.

-Какво е направило, копелето? - усещах омразата в гласът му. Не знам дали трябваше да му кажа, но го направих.

-Той и приятелят му са измислили всичко. Първо той се е оплакал на полицията срещу теб, а след това Аштън се направи на герой, отслужвайки ми с парите за гаранцията. Те са виновни за всичко! - разказах му, опитвайки се да не заплача.

-Какво толкова ти пука? Какви са те, че да плачеш за тях? - попита тихо.

-.. Мислех ги за приятели. - признах си.

-Между момче и момиче не съществуват приятелства, Алис.

-Ами между мен и теб? Какво е това между нас? - попитах объркана.

-Не знам какво е, но знам, че ние не сме приятели. Ти си моя съпруга, а аз твой съпруг,Алис. Не приятели!

 Не приятели!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Last love sipWhere stories live. Discover now