Това беше последният ми шанс да го обичам.
Последният му шанс да си прости.
Последния ми шанс да му покажа какво значи любов.
Последният му шанс да разбере какво значи любов.
Това беше нашата последна глътка любов...
Не знам какво трябваше да изпитвам в момент като този, но точно това ,което чувствам в този момент не ми харесва..Той беше най-големият ми кошмар, а същевременно с това, аз съм била неговия. Вчера, когато ми каза всичко се почувствах така сякаш аз съм го тормозила. Преди време исках да го няма,да спре тормозът му над мен, да му се случи нещо, а сега стоя пред тази глупава стая, молейки се да се оправи.
Когато го видях тази сутрин лежащ на пода веднага го доведох тук. Чаз ми помогна и ме увери, че всичко ще бъде наред. Ако всичко беше наред, защо не излизат от тази шибана стая. Дали е добре? Ами ако умре? Ако нещо му стане? Мрачните ми мисли бяха прекъснати от отварянето на вратата. Чаз излезе от стаята и ме погледна, премисляйки. Какво толкова мисли? Добре ли е или не?!
-Смесил е алкохол и лекарства, промихме стомаха му... - обясни ми, макар да съм сигурна, че това не е всичко.
-Чаз... Какво криеш от мен?-попитах го, а той въздъхна. Чудеше се дали да ми каже.
-Зейн не искаше ти да разбираш, но не мога да не ти кажа.
-Какво да не ми кажеш? Нищо не разбирам.
-Алис, Зейн е болен. Има рядък случай на перикардит.
-К-какво значи това?
-Има симптоми на инфаркт - остра болка в гърдите, но не е инфаркт.
-Звучи като гатанка! Абсурдно е как така инфаркт, Зейн няма проблеми със сърцето...
-В началото и аз не повярвах, но...
-Т-той ще се оправи, нали? - попитах го, страхувайки се от отговора.
-Има малък шанс, но той отказва лечение. Мисля, че стреса го притиска и това вреди на състоянието му. Приема всички лекарства, които му изписах за да притъпява силна болка, но ясно го предупредих да не приема алкохол с лекарствата.
Ето, защо Зейн не пие. Това са медикаменти за болестта му, той не се друса. Болен е. Не иска лечение. Защо си го причинява? Заради мен ли?
-К-какво ще правим сега?
-Грижи се за него, Алис... - отвърна ми, тръгвайки към някъде. Да се грижа за него..?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
