Last love sip

23

Човекът, който ме смазва психически, наранява физически ме изведе на вечеря. Точно така, великия Зейн Малик ме изведе на вечеря.

-Защо ме гледаш така, Алис? - попита, отпивайки от чашата си. Защо го гледам така? Той сериозно ли?

-А ти защо ме изведе на вечеря? - попитах го, но очаквах отговор, а не смях.

-Не мога ли да изведа съпругата си на вечеря?

-Какво ти става Зейн? Държиш се странно!

-Мисля, че вече водихме този разговор. - въздъхна отегчен.

-Не те разбирам...Водиш ме на среща, не пиеш толкова много както преди, не ме обиждаш... - бях прекъсната.

-Ако не ти харесва веднага мога да те задърпам в тоалетната и да те изчукам, Алис! За това по-добре си дръж устата затворена! Ще говориш, само когато те попитам нещо, разбра ли?

-Не съм казала, че не ми харесва...

-Млъкни, Алис!

-Но Зейн...

-Казах да млъкнеш! - извика той, събирайки погледите на хората около нас. Сведох виновно глава пред ядосаният му поглед. - Доведох те тук за да разбереш, че искам да се опознаем, а не да се унижавам пред другите с теб!

Да се опознаем? Това не трябваше ли да го направим преди сватбата.?

-Добре, нека започнем с лесните неща. - каза той, подготвяйки въпроса си. - Чукаш ли се с шефа ти? - попита, а аз се задавих със слюнката си. Какво, по дяволите?

-Не! Защо изобщо си мислиш...

-Не съм ти задал друг въпрос,Алис! - прекъсна ме, карайки ме да млъкна. - Кога те изчука онзи?

-Зейн, казах ти, че не съм...

-Не ме лъжи, по дяволите! - каза през зъби. Виждах гневът в очите му, но се чудех защо ли? Защо толкова му пука дали съм спала с някого? Нали съм просто негова по договор? А защо толкова ме наранява мисълта, че ме мисли за лека?

-Не знам дали виждаш разликата между мен и теб,но ще ти изясня нещата. Не аз спя с други. Не аз те обиждам постоянно. Не аз се държа като собственик. Не ми е приятно да ме наричаш както си поискаш и да ме обвиняваш в каквото ти хрумне. Никога не съм спала с друг освен теб, но ти постоянно се държиш сякаш ти изневерявам със всеки! И да може да съм твоя съпруга, но това не ти дава право да го правиш! - Не знам от къде намерих смелост да му кажа всичко това. След речта, събрах нещата си и се насочих към изхода. Не мога да се върна и да го гледам в очите точно сега. Чувствам се прекалено наранена.

Докато вървях към най-близката автобусна спирка започна да вали дъжд. Супер, просто чудесно. Вече виждах спирката, когато колата на Зейн спря до мен,но аз продължих да вървя, сякаш не го виждам.

-Алис, качи се в колата! - заповяда, но този път нямаше да го послушам. - Алис, веднага се качи в колата! - извика ми.

-Няма нужда, ще се прибера с автобуса! - извиках му и аз в отговор.

-Мамка му, Алис! - извика, удряйки по волана, след което спря колата и излезе. Не мислех, че ще ме догони, но го направи и след като ме настигна ме вдигна на рамото си. Крещях му да ме пусне, но той отново не го направи.
Когато ме вкара в колата си и се подсигури да не избягам, закопчавайки колана ми, потегли. Не казах нищо докато пътувахме. Нито аз нито той. Почти пристигнахме, когато телефона му звънна.

-Вдигни. - каза, посочвайки телефона. Послушах го и вдигнах.

-Зейн, новите медикаменти пристигнаха. Утре можеш да ги вземеш...

-Чаз? За какво говориш?

-Алис.!? Защо вдигаш телефона на Зейн?

-Той шофира и ми каза да го направя... За какви медикаменти говориш? - попитах и изведнъж Зейн наби рязко спирачки. Взе телефона от ръката ми и затвори. След това отново потегли. - За какво говореше той? - попитах този път него.

-Не те интересува! Иди и се преоблечи, мокра си. - заповяда отново, но аз продължих да го гледам. - Алис, послушай ме или аз ще го направя. - въпреки желанието си да узная за какво говореше Чаз, излязох от колата и влязох в къщата. Това не ми излиза от главата. Медикаменти. Да не би Зейн да се друса?