Днес дори не се прибра. От както излезе тази сутрин не се е връщал, а вече е на практика утре. Ядосан е, но защо на мен? Аз нямах вина, че той беше твърде зает с друга, вместо да е с мен. И колкото и да се ядосвам на себе си, вярно е. Аз го ревнувах. Но има защо! Той е мой съпруг и би трябвало да е само мой. Но нали и аз не съм негова? Той искаше да ме направи своя, но успя да направи свое само тялото ми. Не и душата ми. Само тя ми остана.
Не веднъж се питах какво ли щеше да стане ако не бях казала заветното "да" онзи ден. Може би щях да спася и тялото си. Все още щях да бъда старото си аз. Не момичето, чийто родители го продадоха и омъжиха на сила за човек, който не познава. И най-вече все още щях да си бъда дете. Спомените бяха само следи от болката, която получих вместо любов.
"Зейн?" - огледах хола, намирайки съпруга си много пиян и мъртвопияните му приятели. Погледа ми се спря на човека за когото ме омъжиха преди по-малко от месец. В скута му стоеше полуголо момиче, а той а обарваше.- "Зейн!" - повиках го още веднъж и с това успях да привлека вниманието му. Изглеждаше толкова безизразен и раздразнен.
"Какво?!" - отвърна раздразнено.
"Може ли да говорите малко по-тихо. Бих искала да поспя, днес беше тежък ден и..." - бях прекъсната от момчето което се изправи и ме задърпа по стълбите към нашата стая.
-Твоят ден е бил тежък?! И за това трябва да си го изкарваш на мен, появявайки се облечена като курва и заповядвайки ми да млъкна.?! - усещах сълзи в очите си, но просто сведох глава. Погледнах към дрехите си. Бях облечена в бяла нощница, не отричам, че беше малко разголена, но исках да изглеждам добре за съпругът си. Явно на него не му пука толкова защо съм се облякла така, а просто иска да ме нарани. Мислех, че ще сме сами и ще си легне в стаята ни. Не, че искам да спи с мен...
"Аз, извинявай." - казах тихо, но той не ме остави. Блъсна ме назад и паднах върху леглото. След малко и той се озова върху мен.
"Какво, правиш? Зейн!" започнах да викам, но той не ми обърна внимание. За по-малко от няколко часа живота ми се срина. Усещах болката. Не само в тялото си, но и в душата. Болеше ме душата повече от тялото.
Когато свърши се изправи от мен за да обуе панталоните си, а след това ми каза думите, които ме довършиха."Нарича се няказание! Не ми остави друг избор... Вече си моя, Алис." - каза лягайки до мен. Имаше избор, но предпочете да страдам. Никога няма да бъда твоя, Зейн...
"Никога..." -прошепнах преди да заспя,оставяйки умората в тялото ми да надделее...
YOU ARE READING
Last love sip
FanfictionТова беше последният ми шанс да го обичам. Последният му шанс да си прости. Последния ми шанс да му покажа какво значи любов. Последният му шанс да разбере какво значи любов. Това беше нашата последна глътка любов...