Last love sip

5

Днес дори не се прибра. От както излезе тази сутрин не се е връщал, а вече е на практика утре. Ядосан е, но защо на мен? Аз нямах вина, че той беше твърде зает с друга, вместо да е с мен. И колкото и да се ядосвам на себе си, вярно е. Аз го ревнувах. Но има защо! Той е мой съпруг и би трябвало да е само мой. Но нали и аз не съм негова? Той искаше да ме направи своя, но успя да направи свое само тялото ми. Не и душата ми. Само тя ми остана.

Не веднъж се питах какво ли щеше да стане ако не бях казала заветното "да" онзи ден. Може би щях да спася и тялото си. Все още щях да бъда старото си аз. Не момичето, чийто родители го продадоха и омъжиха на сила за човек, който не познава. И най-вече все още щях да си бъда дете. Спомените бяха само следи от болката, която получих вместо любов.

"Зейн?" - огледах хола, намирайки съпруга си много пиян и мъртвопияните му приятели. Погледа ми се спря на човека за когото ме омъжиха преди по-малко от месец. В скута му стоеше полуголо момиче, а той а обарваше.- "Зейн!" - повиках го още веднъж и с това успях да привлека вниманието му. Изглеждаше толкова безизразен и раздразнен.

"Какво?!" - отвърна раздразнено.

"Може ли да говорите малко по-тихо. Бих искала да поспя, днес беше тежък ден и..." - бях прекъсната от момчето което се изправи и ме задърпа по стълбите към нашата стая.

-Твоят ден е бил тежък?! И за това трябва да си го изкарваш на мен, появявайки се облечена като курва и заповядвайки ми да млъкна.?! - усещах сълзи в очите си, но просто сведох глава. Погледнах към дрехите си. Бях облечена в бяла нощница, не отричам, че беше малко разголена, но исках да изглеждам добре за съпругът си. Явно на него не му пука толкова защо съм се облякла така, а просто иска да ме нарани. Мислех, че ще сме сами  и ще си легне в стаята ни. Не, че искам да спи с мен...

"Аз, извинявай." - казах тихо, но той не ме остави. Блъсна ме назад и паднах върху  леглото. След малко и той се озова върху мен.
"Какво, правиш? Зейн!" започнах да викам, но той не ми обърна внимание. За по-малко от няколко часа живота ми се срина. Усещах болката. Не само в тялото си, но и в душата. Болеше ме душата повече от тялото.
Когато свърши се изправи от мен за да обуе панталоните си, а след това ми каза думите, които ме довършиха.

"Нарича се няказание! Не ми остави друг избор... Вече си моя, Алис." - каза лягайки до мен. Имаше избор, но предпочете да страдам. Никога няма да бъда твоя, Зейн...

"Никога..." -прошепнах преди да заспя,оставяйки умората в тялото ми да надделее...