Last love sip

9

-Извинете... - извини се някакво момче. Когато вдигнах чантата си просто го подминах, но той хвана ръката ми. - Извиних се.

-Чух.

-Няма ли да кажете нещо? Да ме напсувате или ударите?-попита объркан.

-А, какво ще спечеля ако го направя? - попитах, а той повдигна рамене.

-Просто се изненадах... Още веднъж съжалявам, трябва да гледам къде ходя. Мога ли да ви се реванширам на по кафе?

-Не е нужно. Бързам. - казах и поставих нещата на касата за да ги маркират и да ги платя.

-Хайде, де Алис! - замръзнах на място след като чух името си.

-От къде знаете как се казвам?-попитах, а той се усмихна чаровно и вдигна личната ми карта, в ръката си.

-Изпусна я. - отвърна просто. Опитах се да я взема, но той отдръпна ръката си. - Мога да ви я върна след кафето. Не приемам откази!

-Казах ви, че нямам време! Просто ми я дайте!-опитах се да го убедя, но той постоянно спореше и не ми я даваше.

-Алис!? - Чух гласът на Зейн и се обърнах към него. Изглеждаше ядосан, но не го показваше.-Всичко наред ли е, приятел?

-Да, просто изпусна личната си карта и ѝ я връщах. Заповядай, Алис! - каза момчето, намигна ми и подаде картата ми и още някакво листче,на което беше написан номерът му. Скрих листчето в джоба си, преди Зейн да го беше видял и взех нещата от касата.

-Сега какво? Ще се сваляш на непознати?

-Човека просто ми помогна, Зейн!

-А от къде знаеше името ти, Алис!? - каза наблягайки на името ми.

-Той държеше личната ми карта! Според теб от къде знае?-след думите ми той замълча. Качихме се в колата и се прибрахме. Силно се надявах да е забравил за това в пробната.

-След малко ще дойдат момчетата. - предупреди ме и се качи в стаята ни.

Оставих чантите на земята и свалих якето си. Нещо падна на земята, привличайки вниманието ми. Беше листче с номера на момчето, а на задната страна пишеше името му "Аштън". Едва ли някога ще го потърся,но въпреки това отново го прибрах в джоба на якето си....