Last love sip

19

Сякаш бе ударен с нещо по лицето. Ядоса се, а аз всеки момент очаквах нов удар. Но такъв  така и не последва. Той се изправи рязко и излезе през вратата. Разбира се, че ще избяга. Винаги бяга,но този път го последвах. Намерих го в кухнята. Пиеше някакви лекарства. Това...

-Шпионираш ли ме, Алис? - попита ме той, карайки ме да си глътна граматиката.

-Аз...

-Ти.

-Това което изпи сега...Успокоителни ли са?

-Не отговори на въпроса ми!

-Нито ти на моя!

-Аз те попитах пръв!

-Не си някакво дете за да го използваш! - оправдах се.

-Станала си много смела. - отбеляза той, а наистина ли бе така? - Пих хапче за глава не се чувствам добре.

-Какво ти има Зейн?

-На мен ли? - сякаш повтори отговорът ми от преди малко.

-Да, на теб!

-Нищо ми няма.

-Сигурен ли си? - Не мога да оправдая държанието му. Не ме наранява, усмихва се, смее се,не се напива. Да не би да е болен. Също така изглежда блед и изморен. Не мисля, че всичко е наред.

-Защо си мислиш, че ми има нещо? - заяде се той.

-Ами държиш се странно...

-И какво ти пука? Нали не те тормозя? Радвай се и не ми се бъркай, Алис! - каза ядосан и излезе от кухнята.

-Пука ми. - прошепнах тихо. Той беше мой съпруг и е добре, поне на единия да му пука. Не е от любов. Мразя го...

Тръгнах към стаята ни, но го чух да говори с някого. Погледнах скришом към него, намирайки го лежащ на дивана с телефон в ръка.

-Трябва ли да идвам? Казах ти, че не искам да правя каквото и да е. Решен съм. Да, сигурен съм! Чаз... По дяволите, ужасен си! Утре в девет ме вземи от нас! Нека Алис да не разбира! До утре. - какво не трябва да разбирам? Пак ли се е забъркал в нещо? Сигурно отново ще прави нещо глупаво и после ще загази. Ако не иска да разбирам, може би не трябва да го правя. Все пак той не иска да се бъркам в неговите работи...но защо аз да не разбирам?!