Това беше последният ми шанс да го обичам.
Последният му шанс да си прости.
Последния ми шанс да му покажа какво значи любов.
Последният му шанс да разбере какво значи любов.
Това беше нашата последна глътка любов...
Измина една седмица и след много молби от страна на Зейн, успя да ме убеди да напусна работа. Трябваше да отида и да го кажа лично на Майки. Мисля, че така ще е най-добре. Все пак Зейн е болен и ако нещо му се случи... Добре е да го наглеждам.
-Сигурна ли си, че не искаш да те закарам? - попита ме за пореден път, а аз кимнах, позволявайки му да ме целуне по бузата. Знам, че нещата между нас ескалират много бързо. Просто всичко е толкова объркано. Един ден го мразя, а на следващия- не толкова. Просто последната седмица той наистина е много мил, постоянно ме прегръща и поставя малки целувки по лицето и бузите ми. Все още не мисля, че съм готова да му позволя целувки по устните. Когато се приближи в мен нараства едно силни желание да ме целуне и точно, когато е на път да го направи аз го отблъсвам. Не, че не го искам. Просто винаги в съзнанието ми изникват сцени от преди. Когато го молех да не ме докосва или как ме караше да отвръщам на целувките му.
-Добре ли си? - кимнах без да казвам нищо и се изправих. Взех нещата си и излязох. По пътя към пицарията премислях всичко отново и отново. Когато стигнах забелязах Майк и Аштън да си говорят на една от масичките отвън. Когато Аштън ме забеляза се изправи бързо и ме прегърна. Отвърнах на прегръдката и се усмихнах на Майки.
-Всичко наред ли е? Защо не идваше? Да не би онзи да не ти е позволил? Направи ли ти нещо? - зададе въпросите си един след друг, след което започна да оглежда лицето ми за рани. Защо?
-Не, не ми е направил нищо. - казах раздразнена, отблъсквайки ръцете му. Явно Майк му е казал нещо. - Идвам за да напусна. Имам доста работа напоследък с къщата и няма да мога да работя тук... - Преди да бях довършила изречението си, Аштън ме прекъсна.
-Алис, ако онзи те е наранил и ти е забранил да идваш на работа, не е нужно да криеш от нас!
-Аштън, спри! Защо мислиш, че Зейн ми е забранил да идвам? Или пък, че ме е наранил?
-Защото Майк ми разказа как едва не те е пребил пред къщата ви, преди той да се намеси. Или как докато е опитвал да се изправи, след боя който Зейн му е осигурил, е чул виковете ти! Добре, че подаде оплакване към онзи иначе...
-Какво!? Майк ти ли подаде оплакването? - извиках, надявайки се да каже, че не е бил той, но от него получих само поклащане на глава в потвърждение. Тогава всичко ми се изясни. Не мога до повярвам.
-Що за хора сте вие? Аз ви мислех за приятели!
-Алис, успокой се направихме го за твое добро!
-За мое добро? Ти си подал оплакване срещу съпругът ми, а ти си се възползвал от ситуацията! - извиках срещу тях. - Мислех, че сте ми приятели, а вие сте искали да затъна! - очите ми се насълзиха нямаше какво още да правя при тези предатели, обърнах се и се затичах към в къщи.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
